ФЕНОМЕНЪТ "БРЪМЧЕНЕ"

Росен Коларов

Този материал е опит за обзор върху една тема, която в България е много слабо известна. Става дума за така нареченото "бръмчене". Явлението е познато под различни названия, в зависимост от мястото, където е наблюдавано. Във Великобритания е известно като Бристолски шум, в Америка - като Таоско бръмчене (Taos hum), бръмчене от Кокомо и т.н. В Интернет има множество материали по темата, но почти всички са на английски език. На български език има само една статия в българската версия на Уикипедия. Първият вариант на тази статия, озаглавен "Таоско бръмчене", беше написан от мен преди около една година. След това статията беше редактирана от други потребители, които внесоха някои дребни изменения, например думата "бръмчене" беше заменена с "бучене" и по настоящем статията фигурира под названието "Таоско бучене", в категория "Необяснени явления". За съжаление, темата не предизвика практически никакъв интерес. Феноменът "бръмчене", обаче, се наблюдава и на българска територия, поради което смятам за необходимо, българската общественост да бъде по-подробно запозната с основните факти. С цел кратко и ясно изложение, текстът е изграден под формата на въпроси и отговори.

1. Какво е "бръмчене"?

Бръмченето е физиологичен феномен. Представлява възприятие за басов звук в едното или в двете уши. Класическото описание на този звук е като буботене от дизелов двигател, работещ на празен ход и намиращ се сравнително далеч. Звукът може да бъде равномерен или накъсан, с отделни повтарящи се комбинации от удари. При някои хора е постоянен и продължава с месеци и години, при други - има периоди на относително отслабване и спиране. В част от случаите се съпровожда от звуци с по-висока честота - свистене, свирене, шум като от течаща вода и други. Освен чувство за звук, бръмченето може да предизвиква и допълнителни неприятни ефекти (треперене в крайниците, главоболие, световъртеж, гадене, диария и чувство за натиск в ушите). Продължителното слушане на натрапчивия звук често води до безсъние, разсеяност, проблеми с паметта, а в някои крайни случаи може да се стигне и до сериозно увреждане на нервната система.

2. Кои хора чуват бръмченето?

В англоезичната литература тези хора се наричат чувачи (Hearers). Като правило, техният брой е сравнително малък. Досегашните наблюдения показват, че на местата, от които се съобщава за наличие на бръмчене, тези хора са около 2%, а според други данни - до 10% от населението. Смята се, че броят на чувачите е различен при различните възрастови групи като максимумът е при хора над 50 години. Този показател, обаче, е спорен, защото има съобщения за бръмчене сред лица дори в юношеска възраст. Аз самият наближавам 37, а слушам бръмченето вече близо 7 години.

3. Къде се наблюдава явлението?

Наблюдава се на отделни места, с размери от порядъка на един град и околностите му. Среща се и в слабо населени и безлюдни райони, например в някои планини. Към днешно време (2006 г.) такива места има по целия свят. Най-известните, обаче, са във Великобритания, Европа, САЩ и Канада. На този етап, е трудно да се каже дали концентрацията на въпросните места е по-голяма в тези страни или по-високото равнище на комуникациите и най-вече масовата употреба на Интернет са причина за по-голямата известност на проблема. Може би най-прочутото място в САЩ е град Таос, щат Ню Мексико. Словосъчетанието Taos hum е станало нарицателно. Съществува дори музикална група с това название. Град Таос е забележителен и с факта, че за него се знае точната година на поява на бръмченето - 1991 г.

4. От кога е познато бръмченето?

Отговорът на този въпрос е труден и нееднозначен. Преобладава мнението, че проблемът е станал известен във Великобритания в началото на 60-те години на 20-ти век. Първите съобщения са от района на град Бристол. От там идва и названието Бристолски шум (Bristol noise). Според някои сведения, обаче, бръмченето е било наблюдавано още в годините на Втората световна война в някои квартали на Лондон. Съществуват и по-стари съобщения, включително и такива от 19-ти век. За съжаление при тези случаи е практически невъзможно да се установи дали се касае за същото явление или за нещо друго. Така или иначе, бързото разпространение на бръмченето по света дава основание да се смята, че се касае за ново, появило се през втората половина на 20-ти век, явление.

5. Субективно или обективно явление е бръмченето?

Този въпрос поражда най-много спорове. Съществуват множество мнения разпределени сравнително равномерно между двата полюса. На единия край на спектъра стоят изследователи, които смятат, че се касае за чисто медицински проблем. Както може и да се очаква тези хора са предимно от лекарските среди. Най-често се твърди, че става въпрос за тинитус. Въпреки, че тинитусът обикновено се изразява в усещане за сравнително високочестотни звуци (звънтене), съществува и нискочестотна разновидност, свързана именно с усещане за бръмчене. Тъй като оплакванията на страдащите от тинитус често съвпадат с тези на чувачите, лекарите сравнително лесно поставят тази диагноза, доколкото тинитусът може да се смята за диагноза.

Чисто медицинското обяснение, обаче, се натъква на някои трудно преодолими проблеми. В някои случаи, чувачите наистина имат проблеми със слуха, но в преобладаващия брой това не е така. Изследванията правени върху чувачи, които са пожелали това, обикновено показват, че слухът им е в рамките на нормите. В допълнение на това трябва да се посочи още един факт. Множество (но не всички) чувачи твърдят, че чуват бръмченето по-силно вътре в жилищата си, отколкото навън. В случай, че става въпрос за тинитус, това едва ли би било така. Друг труден проблем е, че за много чувачи бръмченето проявява склонност да "тръгва" и да "спира" и често тези промени се регистрират синхронно от различни наблюдатели.

Някои лекари са още по-крайни и са склонни да смятат бръмченето за резултат от неврологично и дори психично разстройство. Като причина за подобни разстройства се посочва обикновено стресът, основен патогенен фактор в съвременната цивилизация. Поради последното изречение от предния абзац (синхронизирано възприятие), обаче, такива обяснения не издържат сериозна критика.

В същност, главната причина лекарите да смятат, че става въпрос за болест е фактът, че броят на чувачите е много малък. Често пъти в рамките на едно семейство, живеещо в един дом има само един чувач. Останалите членове на семейството не чуват бръмченето и съвсем естествено не са склонни да вярват на страдащия. Нерядко това става причина за сериозни проблеми, стига се и до разводи.

На другия край на спектъра се намират изследователите, привърженици на напълно обективния характер на феномена. Те са предимно от средите на занимаващите се с точни и технически науки. Според тях, съществува някаква външна причина от естествен или изкуствен характер, която кара някои хора с повишена чувствителност да я усещат. Точно това тяхно, по същество обективно усещане, е бръмченето.

Тази позиция също се натъква на сериозни проблеми. Досега никой не е успял да регистрира с помощта на измерителни уреди евентуалната причина за бръмченето. Издигани са множество хипотези относно физическата природа на феномена, но всички опити тези хипотези да бъдат потвърдени експериментално, засега пропадат.

Между крайната субективна и крайната обективна позиция се намират различни по-умерени мнения. Според тях, най-общо казано, обективна причина съществува, но различните хора са склонни да реагират по твърде индивидуален начин и точно това силно затруднява отъждествяването. Аз, в качеството си на физик, изследвам бръмченето именно от такава позиция.

6. Какви хипотези издигат привържениците на обективното направление?

Тук ще изброя някои от най-често спряганите кандидати за причинители на бръмченето като предварително правя уговорката, че този списък едва ли може да се смята за изчерпателен. Хипотезите могат да се класифицират по различни признаци. Един такъв признак е според отговора на въпроса за произхода - естествен или изкуствен е причинителят. Друг признак е според физическата природа на причинителя. В тази точка ще използвам вторият подход. Съществуват две големи групи хипотези - акустични и електромагнитни, които обхващат най-популярните обяснения. Съществува и трета група състояща се от по-нестандартни хипотези, която ще наричам просто други хипотези.

6.1. Акустични хипотези

Тази група е най-рано възникналата група. Първите опити са звукът, усещан от чувачите, да бъде регистриран директно с помощта на микрофон. Тези опити никога не са дали положителен резултат. Аз самият, съм провел голямо количество такива опити и те също са безрезултатни.

Следващите опити са да се свърже усещането за звук с някой друг звук с друга честота, например инфразвук. Добре известно е, че инфразвуците с честота под 20 Hz оказват (при висока интензивност) силно влияние върху нервната система и могат да предизвикват различни състояния - страх, тревога, слухови и зрителни халюцинации и др. Тази група хипотези също не дава удовлетворителни резултати, защото измерванията на инфразвуковия фон на дадено място, където има бръмчене не показват видима корелация със съобщенията на чувачите. Аз имам наблюдения дори за обратната корелация - при по-ниско ниво на инфразвуковия фон, бръмченето е по-силно, а при по-високо ниво на инфразвуците - бръмченето отслабва или спира. Поради тази причина, бръмченето като правило се усеща по-добре нощем и то в крайградската зона, където инфразвуковият шум е по-слаб.

Друго направление е ултразвуковото. Според него става въпрос за ултразвуци с честота над 20 000 Hz. Два ултразвука с близки честоти могат да предизвикат слухово възприятие с честота на звука равна на разликата от честотите на двата ултразвука. Тук измерванията също не са дали положителни резултати. Основен аргумент срещу ултразвуковата хипотеза е фактът, че ултразвуците трудно преминават през стените на сградите и не е ясно как се осигурява равномерно покритие в рамките на дадено жилище.

Към акустичната група спада и вибрационната хипотеза. Съгласно нея по конструкциите на сградите се разпространяват нискочестотни вибрации. Когато честотата на тези вибрации съвпада с някоя от собствените честоти на помещенията е възможно възникване на акустичен резонанс. И тук измерванията, правени едновременно с вибродатчици и микрофони не дават резултат.

Към акустичните хипотези спада и още една, която не е чисто физическа, защото в нея има и елементи на физиология. Според тази хипотеза, причина за бръмченето е интегралният шум, произвеждан от големите градове. Този шум съдържа, както ниски, така и високи честоти. При отдалечаване от града или при пребиваване в затворени помещения с добра звукоизолация високите честоти значително намаляват. Остават да действат ниските честоти, към които при нормални условия, слухът е по-слабо чувствителен. Поради липса на високи честоти, ушите повишават прекалено своята чувствителност към ниските честоти, настъпва свръхусилване и човек започва да чува силни басови звуци. Тази хипотеза страда от един основен недостатък. Не е ясно защо в един град като Таос преди 1991 г. бръмчене не е имало, а след това се появява. Не е сериозно да се допуска, че интегралният градски шум изведнъж така е променил своите параметри, че една група хора практически едновременно са развили свръхчувствителност към неговите нискочестотни компоненти.

6.2. Електромагнитни хипотези

Основното при тази група е следното: допуска се, че електромагнитните вълни от някои области на спектъра са в сътояние да предизвикват слухово усещане. Такова допускане има своите основания. Известно е например съществуването на така нареченото микровълново чуване. То се наблюдава обикновено в СВЧ областта. Привържениците на електромагнитните обяснения са склонни значително да разширяват спектъра от електромагнитни вълни, които посочват като причина за бръмченето. Това разширение е толкова голямо, че практически покрива целия радиоспектър - от крайно ниските честоти (т.нар. ELF) до субмилиметровите вълни. Ще се опитам да разгледам по-подробно някои от тези хипотези.

6.2.1. ELF - хипотеза

Според нея причина за бръмченето са системите за свръхнискочестотна радиовръзка с подводници. Тези системи работят в областта от 30 до 300 Hz, известна като ELF. Такива радиовръзки се поддържат от Русия, САЩ, Великобритания и др. с техните подводници плаващи в световния океан. Аргументите на привържениците на ELF са следните: според съобщенията на чувачите честотите на чуваните от тях звуци са между 30 и 80 Hz. Системите за ELF радиовръзка работят в същата област (например американската работи на 76 Hz). Следователно, хората, чуващи бръмчене, всъщност усещат свръхнискочестотните електромагнитни вълни. Тази хипотеза звучи много примамливо, но тя по-всяка вероятност е погрешна. Тя не е в състояние да отговори на един съвсем прост въпрос. Ако някои хора са в състояние да усещат ELF вълните, то защо тогава същите хора не усещат по същия начин ELF-овете произвеждани от електрическата мрежа. За Европа и Азия тяхната честота е 50 Hz плюс хармониците към тях. За Америка честотата е 60 Hz. Този електромагнитен фон е значително по-силен, отколкото са сигналите използвани за радиовръзка с подводниците. Звукът, който чувам аз, например, има честота 68 Hz, обаче никога не съм чувал директно 50 Hz от захранващата мрежа. Или да вземем за пример монитора на компютъра, на който пиша тези редове. Той произвежда доста силни 60 Hz импулси, но аз не ги чувам. Допълнителен контрааргумент е и фактът, че наскоро САЩ спряха два от големите си ELF предаватели, обаче нищо в бръмченето не се промени.

6.2.2. VLF - хипотеза

Според тази хипотеза причината са свръхдългите вълни от областта VLF. Тя обхваща честотите от 3 kHz до 30 kHz. В тази област на спектъра има множество радиоемисии. Една част от тях се използват също за връзка с подводници. Други се използват за гражданска и военна радионавигация. Има и предаватели, които излъчват точно време, метеорологична информация и др. Един от основните заподозрени сред VLF източниците е американската система TACAMO. Част от нейните предаватели са мобилни (качени са на самолети) и често сменят своето местоположение. Привържениците на TACAMO хипотезата изтъкват мобилността на предавателите като причина за променливия характер на бръмченето.

VLF - хипотезата има своите силни страни, но има аналогичен недостатък, както и акустично-физиологичната хипотеза за интегралния шум. Голяма част от VLF предавателите съществуват от десетилетия и не ясно защо в последните години рязко се увеличава броя на местата, където се наблюдава бръмчене. На практика в днешно време дори има тенденция към постепенно намаляване на VLF връзките, защото те постепенно биват измествани от спътниковите системи от типа на GPS.

6.2.3. LORAN - хипотеза

Според тази хипотеза причина е глобалната радионавигационна система LORAN - C. Тя работи на дълги вълни, на честота 100 kHz. Използва импулсна модулация. Разполага с голям брой мощни предаватели, разположени по целия свят. Тази хипотеза страда от същия недостатък, както и предходната. LORAN - C съществува отдавна и нейното значение в последно време също намалява поради наличието на GPS. Някои предаватели са извадени от употреба. Според непотвърдени наблюдения бръмченето във Великобритания се е изменило след спиране на един предавател в Ирландия.

6.2.4. HAARP - хипотеза

Това е една от най-разискваните хипотези. Впрочем, американският йоносферен нагревател HAARP е обвиняван не само за бръмченето. Твърди се, че той представлява отвъдхоризонтен радар, климатично оръжие, сеизмично оръжие, психотронно оръжие и какво ли още не. Приписват му се всевъзможни способности, някои от които звучат като (не)научна фантастика. Тъй като проектът HAARP в по-голямата си част е секретен, практически е трудно да се разбере каква част от тези приказки е истина. Това, което се знае е, че използва мощни излъчватели в областта на късите вълни. Когато излъчването е на така наречената плазмена честота, възниква силно поглъщане в йоносферата и съответно силно нагряване в сравнително малка област. Това води до множество последващи йоносферни процеси, някои от които могат да се разпростират на хиляди километри. Не е ясно, обаче, как точно HAARP предизвиква бръмченето. HAARP, както и другите йоносферни нагреватели не работи постоянно, а само за сравнително къси интервали от време, следвани от по-продължителни затишия. Въпреки всичко, HAARP хипотезата има своите убедени привърженици.

6.2.5. Радарна хипотеза

Според тази хипотеза причина за бръмченето са множеството радари, които работят предимно в СВЧ областта на спектъра. Тази хипотеза кореспондира с доказаното явление микровълново чуване, за което стана дума по-горе. Основният проблем на тази хипотеза е следният: някои чувачи съобщават, че чуват бръмченето дълбоко под земята - в минни галерии и в пещери. На такива места е практически невъзможно проникването на високочестотните радарни излъчвания.

6.2.6. GSM - хипотеза

Тази хипотеза посочва множеството GSM мрежи, които покриват почти всички населени места в развитите страни. Привържениците на това обяснение изтъкват следните аргументи: GSM емисиите използват импулсна модулация. Честотите на модулация са 4.26 Hz, 8.33 Hz, 217 Hz и 1730 Hz. Първите две от тези честоти са от областта на така наречените психоактивни честоти. Първата е от областта на тета вълните на мозъка, а втората - от областта на алфа вълните. Смята се, че е възможно под влияние на тези импулси, запълнени с висока честота (900 MHz или 1800 MHz) да възниква така наречената мозъчна синхронизация, изразяваща се в промяна на дейността на мозъка. В рамките на този модел, бръмченето е страничен ефект от тази синхронизация. Тази хипотеза звучи сериозно, но и тя има същия проблем, както и радарната. Бръмченето е чувано на места, където няма GSM покритие (например под земята). В добавка, по времето, когато се появява Бристолския шум (60-те години), във Великобритания не е имало никакви GSM комуникации.

6.3. Други хипотези

В тази точка ще спомена някои други хипотези. Общото което може да се каже за тях е, че те, като правило, излизат извън рамките на традиционната наука. В Интернет могат да бъдат намерени най-разнообразни истории, някои от които звучат меко казано странно. Има хора, които твърдят, че бръмченето е резултат от дейността на извънземни пришълци. Други смятат, че бръмченето, го произвеждат хора от бъдещето, със своите устройства за пътуване през времето. Съществува хипотеза според, която източник на бръмченето е Земята, която вече не издържа нашето разрушително присъствие и се опитва да ни го каже по свой начин. На едно място място срещнах дори обяснение, че това бил звукът от тръбата на Архангел Гавраил, който оповестявал края на света. И други такива.

След всичко казано, обаче, не бих искал читателят да остане с впечатлението, че всички алтернативни обяснения са все в този дух. Аз също смятам, че обяснението на това явление трудно може да се побере в стандартната физика. Преди да се градят, обаче, каквито и да било теории, трябва внимателно да се анализират известните факти. От всичко, което ми е известно, аз за себе си съм стигнал до извода, че бръмченето има или гравитационна природа, или представлява някакъв специфичен квантов ефект. В тези области са насочени и моите изследвания.

7. Естествено или изкуствено явление?

Отговор на този въпрос към момента, разбира се, няма. Ще се спра накратко върху аргументите, които използват привържениците на единия или на другия отговор.

7.1. Естествен произход

Основен довод за привържениците на естествения произход на феномена е неговата продължителност във времето. Бръмченето съществува вече минимум 40 години. През този период технологиите, използвани от хората, са отбелязали значителен напредък, но бръмченето запазва своите основни свойства. При това положение всички нови потенциални източници (GSM, HAARP, GWEN и др.) отпадат автоматично. Сред хората, които смятат, че се касае за природно явление преобладават специалисти по геофизика, физика на атмосферата и йоносферата, т.е. учени, които се занимават със Земята. Друг техен аргумент е общопланетарния характер на феномена. Те, обаче, засега не са посочили нито едно природно явление, което може да се измерва обективно и което в същото време корелира сигурно с наблюденията на чувачите. В позицията за естествения произход има и нещо, което буди тревога. Работата е там, че ако 40 години са дълъг период в рамките на един човешки живот, то те са само един миг според геоложките мащаби за време. Ако наистина в момента тече някакъв геофизичен процес, то неговата скорост е огромна и продължава да нараства, защото броя на чувачите расте лавинообразно. В такъв случай, не е изключено този процес да завърши катастрофално за цялата планета и съответно за нашата цивилизация. Аз, поне, не бих искал и да си помислям за една такава перспектива.

7.2. Изкуствен произход

Може да прозвучи парадоксално, но привържениците на изкуствения произход използват същия аргумент - времето. Те смятат, че определено става въпрос за ново явление, непознато за цялата писана история на човечеството. Те не вярват в бързи геоложки процеси и са убедени в техногенния характер на бръмченето. Основно положение в тяхната позиция е схващането, че след като през 20-ти век околната среда е значително изменена от човешката дейност, то съвсем закономерно е да се проявят и нови, непознати в миналото, природни явления. В тази група изследователи също има сериозни учени. За съжаление, тук се присламчват и хора, които са далеч от сериозната наука - конспиролози, контактьори с космическия разум, разни видове "лечители" и т.н. Такива хора често дискредитират изследванията в тази област и силно затрудняват разкриването на истинската причина за феномена наречен "бръмчене".

8. Какви материали съществуват по темата "бръмчене"?

Същетвеното тук е, че почти всички материали се намират в Интернет. Съзнавам, че съобщавайки този факт, рискувам феноменът "бръмчене" да попадне в графата "Интернет-феномени", още повече, че има немалко хора, които наистина мислят така. Успокояващото, все пак е, че бръмченето се е появило много преди Интернет да обедини информационните ресурси на съвременното общество, т.е. едва ли става дума за някакъв модерен мит.

Всеки, който желае да научи повече по темата може да използва някоя от популярните машини за търсене (Google, Yahoo и т.н.). Ключовата комбинация от думи е Taos hum. Резултатът от търсенето ще бъде голямо количество страници. Повечето от тях, както може и да се очаква, съдържат повтаряща се информация. Това може да затрудни и даже да обърка читателя. Поради тази причина ще си позволя да посоча няколко страници, които могат да помогнат на тези, които се интересуват.

http://www.igzab.de/

На този адрес е страницата на германското сдружение на чувачите IGZAB. Страницата е на немски език. Има и версия на английски език, която може да се извика от главната страница. За съжаление, авторите на страницата обновяват английската версия много по-рядко от основната немска версия. Така потребители, които не говорят немски, могат да имат някои затруднения. Към страницата има и дискусионен форум. Там също има и препратка към аналогична швейцарска страница.

http://groups.yahoo.com/group/humforum/

На този адрес има дискусионен форум. Основател и модератор на форума е професор Дейвид Деминг, специалист по геофизика. Всички съобщения във форума могат да се четат без ограничения. Ако човек желае да се включи в дискусията, трябва да се запише в членската листа. По този начин може да се получи достъп и до другите ресурси на страницата. През 2005 година аз членувах за около 6 месеца в този форум.

http://homepages.tesco.net/~John.Dawes2/

Британска страница на тема "бръмчене". Съдържа интересни факти, както и сравнително подробна хронология на феномена. Що се отнася до експерименталните методи, използвани от автора, аз лично съм резервиран към тях.

С тези бележки смятам да завърша този кратък обзор на темата "бръмчене". Съзнавам, че написаният текст, във никакъв случай не изчерпва всичко, което може да се каже, но се надявам той да предизвика интерес в българското Интернет пространство. Всички, които се интересуват от бръмченето, независимо дали са чувачи или не, могат да ми пращат писма на следния адрес: brumvuhoto@mail.bg

София, 20 февруари, 2006 г.